Щети като след истинска война оставиха жителите на блок 74 в най-големия бургаски жилищен комплекс „Меден рудник“, след спор между съседи. Причината се оказа беседка, в която обитателите на блока често се събирали.
Йордан, който живее в същия бл. 74 не понасял, че комшиите му се събирали в постройката и често устройвали купони, които били поляти обилно с алкохол, и продължавали до малките часове на деня. Обвинява ги и, че му разбили личния автомобил.
„Спрях си колата пред блока ден след Рождество. Намерих я със счупени чистачки и разбити огледала. Изпотрошени са и държачите, огънати са и вратите. Сигурен съм, че това е дело на пияните ми съседи, които се събират всяка вечер в беседката пред блока. Тези хора са изроди и панаийрджий“, твърди гневния Йордан.
Според останалите съседи истината е друга. Проблемите били създавани именно от въпросния Йордан, а не от комшиите, които се събирали. Според жители на бл. 74 на автомобила му няма абсолютно нищо, а самият той е вандалствал около блока.
[caption id="attachment_1234" align="alignnone" width="640"]
Това е останалото от оградата пред вход "В" на бл. 74 в ж.к "Меден рудник"[/caption]
„Йордан премина всякакви граници. Изпотроши оградата пред вход В, а обвинява нас. Лично са го видели как агресивно кърти летвите. Всичко това е резултатът от неговата безгранична простотия. С цялата си наглост сътворява някакви сценарии, достойни за филмови прожекции на Холивуд и ги пише по разни групи, за да оправдае действията си, и да си намери съмишленици за пореден път“, изригна Петко, който също е свидетел на свадата.
"Не отричам, че аз разбих оградата. Бях се вбесил, заради това, което се беше случило с колата ми. Никоя от пияниците не си призна. Изобщо не съжалявам за постъпката си. Имам камери в колата, които са заснели, човекът, който е обезобразил автомобилът ми. Ако го видя, обещавам, че ще го пребия", каза за bMT въпросният Йордан.
Проблемите със семейството на Йордан не били от днес или от вчера, твърдят съседи. Споровете по между им ще продължават, а войната тепърва започва!
Автор: Давид Сукнаров