Бургаски регион е ендемичен за няколко трансмисивни инфекции- Марсилска треска, Лаймска борелиоза и Кримска- Конго хеморагична треска, при които основните преносвачи на инфекциите са заразени кърлежи.
Марсилската треска или средиземноморска петниста треска е eдно от най-разпространените заболявания, предавани чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата на окото . Преките причинители на заболяването са рикетсии, а резервоар /преносител/ на заразата са специфични кърлежи. Сред кърлежовопреносимите инфекции заболеваемостта от Марсилска треска в България е най-висока. Основни фактори, които определят динамиката на това заболяване са нарастналата популация на скитащи кучета, обезкърлежаването на домашни животни и начинът на тяхното отглеждане в малките ферми.
В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. "първичен афект" - тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка. Инкубационният период на марсилската треска е от 5 до 7 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39 - 40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация. От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен петнист обрив, който започва от крайниците и постепенно се разпространява по тялото. За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби: една - в началото на заболяването и втора - 15 дни по-късно. Стандартният режим на лечение включва 7-10 дневен антибиотичен прием по лекарско предписание.
Кримската хеморагична треска е остро вирусно заболяване. Основният източник на заразата са дивите и домашни животни. Кърлежите са главния фактор, който осъществява предаването на заразата от едно животно на друго и поддържането на циркулацията на заразата в природата. Те обикновено попадат в ниски, широколистни гори, храсти, треви и тяхната издръжливост на неблагоприятни природни условия е изключително голяма. Човек в своята трудова и ежедневна дейност /косене, плевене, животновъдство, стригане и дране на животни, екскурзии, походи и др./ влиза в този цикъл и се заразява. Заболяванията от ККХТ се появяват предимно през периода от април до октомври. Това е свързано с размножаването и активността на гризачи и кърлежите. Заразата /вируса/ прониква в тялото при ухапване от кърлеж, размачкването му между пръстите, контакт с кръв на болни от Кримска хеморагична треска хора. Впиването на кърлеж в някоя част на тялото, като главата, гърдите, подмишниците, врата в много случаи, остава незабелязано, тъй като със слюнката на кърлежа се отделя вещество, което има "анестезиращ" ефект. Впитият кърлеж може да остане така 1-12 дни до пълното си насищане.
Първите прояви на заболяването започват най-рано три дни и най-късно петнадесет дни след ухапване от кърлежа. Заболяването протича със следните оплаквания:
- рязко повишаване на температурата,
- втрисане,
- главоболие,
- мускулни болки,
- силна отпадналост,
- зачервяване на очите, лицето, гръдния кош.