
"Ние сме тук за да Ви изкажем нашите благодарности и уважение за всички тези неща, които направихте за нас, за това че не ни оставите и за секунда, за това че се раздавахте от цялото си сърце и душа, за да успеем и да се развие, за това че ни подкрепяте, за това че ни посочвате правия път и вървяхте редом с нас по него, за това че бяхте наша директорка, наша майка, наш приятел, казаха учениците й."
"Ние сме тук до Вас сега, а Вие бяхте тук до нас през цялото време! Вие сте един достоен човек и накъдето и да продължите ще успеете и помнете че винаги някъде там ще има едни ученици, на които сте променили житейското мислене, и които и те като Вас може би ще успеят в живота, и може би благодарение на Вас, защото 3 ваши изречения, казани на място са много по стойностни от всичко онова, което сме научили от учебниците и Ви обичаме и винаги може да се обърнете към нас, да ни потърсите, било за рамо, било за разговор, било за услуга ние сме насреща, така както Вие бяхте през всички тези години!"
"Ще ни липсвате!", казаха всички в един глас.
