Бургаска ученичка успя да намери позитивизъм около цялата криза с коронавируса, колкото й да е невъзможно. Румяна Евстатиева учи в 12 "а" клас на Немската гимназия в морския град. И тя като останалите абитуриенти иска да се приготви за своя бал и да изживее последните си години в гимназията весело. Но е на мнението, че единственото, което остава на всеки един от нас, е да спазваме наложените мерки и да се насладим на малките неща, които досега бяха невидими.
"Може би втората най-обсъждана тема във всеки дом, след, разбира се - коронавируса, е онлайн обучението, което затрудни всички ни - ученици, учители и... родители. Бих се описала като оптимист, понякога даже безнадежден, но в тази ситуация бих казала, че това е едно от най-хубавите ми качества. Аз съм ученичка последна година в НЕГ ,,Гьоте", едно от малкото иновативни училища в Бургас, което преди извънредното положение всъщност бе едно от първите, експериментиращо в сферата на иновациите. Но сега не е време да се конкурираме, а да проявим чувствителност към другия и да си помагаме", казва Румяна.
Според нея всички ученици и учители нямали достатъчно смелост или енергия да настояват в иновативността преди ситуацията, но именно кризата е новият шанс да се работим онлайн и учениците да развиват идеите си без страх, че ще сгрешат.
"Надявам се, че на всички ни е ясно - всеки подобен процес е бавен, иска време и търпение. Няма да крия, че от опита ми за учене в електронна среда се изненадах от бързата адаптация към ситуацията - ръководството създаде необходимата среда, а учителите с безграничен ентусиазъм приеха предизвикателството. И в тази връзка - ученици и родители, нека бъдем толерантни към случващото се, защото ако се замислим, това, което се случи в образователната ни система за отрицателно време от две седмици, се реализира по света с години", призовава абитуриентката.
Тя благодари на воите учители, родители и съученици с думите:
"Ние сме заедно и се допълваме повече от всякога, защото споделяме процеса на учене как да общуваме максимално добре! Мисля, че връзката ученик-учител е по-добра от всякога и все повече осъзнавам истинността на притчата на Хан Кубрат - "Съединението прави силата".
