Снимка: БНР-Бургас
Мъжът е осъден от Централния съд за наказателни дела в гр. Лисабон,
Република Португалия на две години и девет месеца лишаване от свобода за
извършени две престъпления - обикновена компютърна измама и квалифицирана
компютърна измама.
Според португалското наказателно право обикновената компютърна
измама се изразява в използването на дебитна карта и на съответния код в
банкомати от лице, което не е оторизирано от титуляра, с намерението да получи
незаконно облагодетелстване, както и в използването на дебитни или кредитни
карти за непозволено плащане на терминал за автоматично плащане.
Квалифицираната компютърна измама визира случаите, когато причинената
имуществена вреда на пострадалото лице е с „висока“ стойност.
Според апелативните съдии в случая са налице всички предпоставки за
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено с
чуждестранната присъда.
Въззивният състав посочва, че окръжният съд правилно е приел, че
деяниието представлява престъпление и съгласно НК на Р България и е
наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния
размер на получената сума.
Основното възражение на жалбоподателя, че присъдата на Лисабонския
съд не е влязла в сила и следователно не може да бъде приведена в изпълнение,
включително в България, е правилно отхвърлено като неоснователно. Налице са
категорични писмени данни видно от съдържанието на Европейската заповед за
арест (ЕЗА), която е официален документ, изхождащ от компетентен орган на
Република Португалия, че присъдата е влязла в сила на посочената дата. ЕЗА,
издадена от съдебен орган на държава - членка на ЕС, е валидна за всеки съд на територията на Европейския съюз, когато отговаря на изискванията за форма и
съдържание, се казва в решението на въззивната инстанция. Механизмът на
издаването и признаването/изпълнението й се основава на принципа на
взаимното признаване на съдебни решения, с който е обвързана всяка държава -
членка на ЕС, в това число и РБългария и в частност българския съд.
Апелативните съдии споделят становището на първоинстанционния съд,
че въз основа на предоставения му по надлежния ред официален документ –
ЕЗА, чиято автентичност е безспорна между страните, той е длъжен да приеме,
че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в
съответствие със закона.
Апелативен съд – Бургас е намерил обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и го е потвърдил.
Постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. 