Как една дълго планирана почивка в Мексико се превърна в 5-дневен престой в тъмен арест, без контакти с външния свят, без отопление и 48-часа без вода. За това разказва бургаско семейство, което кацнало на 9-ти януари в Канкун и до ден днешен няма обяснение за случилото се.
"Още на самолетния ръкав ни чакаше служител, най-вероятно на миграционни служби, който събра паспортите на една голяма група от хора, поведе ни с думите „Заповядайте на зелен коридор“, което беше страхотно. Такова голяма летище като Канкун, където кацат големи самолети има изключително много хора на паспортен контрол. Отведоха ни, ние си изчакахме, наблюдавахме как преминават интервютата на другите пасажери. Имаше румънци, англичани, украинци с този полет, испанци имаше. Не беше само мексикански и испанки пасажери. Дойде нашият ред, ние останехме последни. Започна едно стандартно интервю – дайте си паспортите, имате ли резервация, вадя целия пакет с документи. Вътре са били самолетни билети, имаме резервация за 5-звезден хотел, застраховката ни, платежните, всичко беше в този пакет документи. Попитаха ни колко багаж носим, колко пари носим, което стандартно се случва на паспортен контрол", започва разказа си Елена Параскова.
"Дойде служител, който снима паспортите ни с мобилен телефон. Сега вече знаем, че е странно, тогава не обърнахме толкова голяма внимание. След което бяхме поканени в един офис, където ни попитаха имаме ли мобилни телефони. Ние отговаряме с да. „Дайте ги“ и ни ги прибраха", казва още Елена.
"Поканиха ни навътре, в едно помещение, да си оставим ръчния багаж и тъй като мъжете бяха напред, аз докато си оставях багажа видях, че започнаха да ги обискират. И в следващия момент чух като сестра ми каза – Заключиха мъжете. И аз вече останах до нея, защото няма как аз да остана отвън, а тя вътре заключена. Заключиха и нас в тази стая. Всъщност изкарахме 5 дни, 4 вечери. В стаята, в която бяхме жените, за да стигнеш до санитарния възел, газиш в 3 см вода, при което краката са ти винаги мокри. Това е една стая, облицована с камък, в която е 10-12 градуса. Когато си с къс ръкав, с къси крачоли и бос, не е никак комфортно. Първата вечер донесоха едно фолио за хипотермия, с което бременната ми сестра да се завива. 48 часа нямахме бутилирана вода, чиста питейна вода. Носеха се с храната ни, която идваше в различни часове от деня – закуската идваше на обед, обеда идваше вечерта, а вечерята идваше в 23:00 ч. през нощта. Носеха едни торбички с вода, лимон и захар, която има вкус на разгазирана лимонада. Пет дни ни храниха с едно и също – ориз, пюре от черен боб, така го разпознахе и варени тиквички. В крана сметка, като няма нищо за ядене, това се яде". допълва Елена.
Повече, вижте във видеото!
