На 20 декември православната църква почита Свети Игнатий Богоносец. От този ден започват коледните празници.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Има няколко поверия за този ден. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември, показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари. Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
Имен ден празнуват българите с имената: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
