Известният специалист по кожни и венерически болести и университетски преподавател доц. д-р Карен Мануелян от Бургас бе сред открояващите лица на родната експедиция в Антарктида. Мануелян бе изключително полезен в областта на науката, както и за въздействието на мразовитите температури спрямо организма и респективно кожата. Какво трябва да се предприеме, защо и кога.
Едно незабравимо изживяване, което си заслужава да бъде споделено.
Карен е закален от татко си- доайенът д-р Лорис Мануелян за подобни далечни мисии. Самият Мануелян - старши е бил първи доктор при далечни плавания с различни плавателни съдове.
С днешна дата, знамето на Бургас се вее вече гордо на Ледения континент, а татковината се превърна в разпознаваем фактор на този континент.
За преживяното, изпитанията и постигнатото на местен терен, разказва самия доц. д-р Мануелян:
„Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове“, изпя Джон Ленън преди 45 години... малко преди да го застрелят. Правиш си план да се захванеш с дерматология заради домошарския си характер. Вместо това изминаваш 65 хиляди километра (1,6 пъти обиколката на Земята) за два месеца, преминаваш два пъти протока Дрейк, а по някое време се озоваваш в малък всъдеход сред снежна виелица, помъкнал крехка апаратура към лаборатория, кацнала върху скалите на антарктически остров.
Какво бях чувал за Антарктика? Знаех, че природният пейзаж на о-в Ливингстън е драматичен и необичаен за нас - с бяло-сините ледници, черните скали и ледената супа в заливите. Малката българска база, обаче, се оказа по-интересна с биотата си. Около Коледа 2025 г., на съвсем малка площ, човек можеше да види много различни видове - мъхове, лишеи, пингвини папуа, пингвини полицаи, птици скуа, леопардови тюлени, логистици, физици, моряци, философи, дърводелци, авантюристи, радисти, ескейписти, фотографи, строители, куратори, етнолози, геолози, еколози, дерматолози, морски биолози, морски слонове, метеоролози, инженери, чешити, електротехници, журналисти, предприемачи и други.
Знаех, че до бреговете на Антарктика достигат арктически рибарки, прелетели чак от далечните ширини около Северния ледовит океан. Хората пък бяха долетели и доплавали от България, ОАЕ, Португалия, Черна гора, Еквадор, САЩ, Аржентина, Испания, Румъния и други страни. Всеки се гордее със страната си и никой не иска да вземе насила храната или леглото на другия. И без това всичко на базата е общо, а и със съседните чужди бази отношенията са необичайно приятелски. На пръв поглед ще си помисли човек, че е попаднал в умален модел на планетарна утопия, като Анарес на Урсула Ле Гуин. Декорът напомня на „Нещото“ на Карпентър и всичко това е стъпило върху здрава балканска основа с вкусна шкембе чорба на обяд. Пингвините понякога се събират на групи и пеят Imagine; само Йоко Оно я няма наоколо, но не бих се изненадал ако я видя тихо да похапва баница с български шипков мармалад в някой ъгъл.
На толкова изолирано място всеки помага на другите с каквото може.
Например, докато страдах от морска болест в протока Дрейк, бях в една каюта с аржентински офицер. Той ми носеше вода и лекарства, а за да ме разсее от бурята, ми подари сувенирен медал на аржентинския военен флот. Вярно, на него имаше надпис „По-добре да потънем, отколкото да се предадем!“, което не помогна особено, но добрите намерения бяха на лице. Аз, от своя страна, за кратко се опитах да съдействам при сглобяването на леглата в новата сграда на базата. На тези легла трябваше да спят президентът и патриархът, но пристигането им все още
е обвито в неизвестност. Още като дете бях много слаб по трудово обучение. Дано не се окаже, че някой голям пирон стърчи под матраците...
Бях чувал, че в такава малка общност всички са равни и всеки може да научи нещо от другите. Тук реалността надхвърли очакванията. Вече знам повече за радиокомуникациите, корабното дело, батиметрията, леенето на бетон, микропластмасите и т.н. Разбирам как се взема кожна биопсия от леопардов тюлен с пушка (биопсията е с пушка, не тюленът), а на кораба присъствах на мастърклас по белот от талантливия дърводелец, който проведе и няколко кратки, но съдържателни симпозиуми по чакръкчийство, морска медицина, „Как да скачаме от високо без да си нараним краката“, и други.
Знаех, че в Антарктика хората сънуват мистични сънища с умрелите си близки. При мен това не се случи - явно не искат да си говорят с мен. Щях да се зарадвам и на съновна връзка с Олорин или Фродо от Неумиращите земи, или дори с някой прокуден балрог, но вместо това сънувах, че колегите от Кожна клиника в Стара Загора са издали хитов трип-хоп сингъл. Ако някой може да разтълкува съня, е добре дошъл.
Все пак ми се случи нещо мистично - по едно време загубих представа за собствената си възраст. Забивах дървена стрелка-табелка с надпис „Бургас“ на един пилон до стария контейнер „Куцото куче“. Към мен се приближи моряк, слязъл с лодката от кораба, който радостно каза: „И аз съм от Бургас!“, след което ме попита кое училище съм завършил. Отговорих: „Английската“, а той възкликна: „Аз също!“. Попитах го коя година, той каза: „2003-та“. Аз започвах да обяснявам, че сме се засекли за няколко години, но след кратко объркване стана ясно… че е роден през 2003-та.
Благодаря искрено на Иван Богданов и Развигор, както и на Проф. Цанков за възможността, научният ни проект е много интересен и съм сигурен, че ще помогне на антарктиците да се предпазват по-добре от агресивната околна среда! Проф. Уортсман от Чили, която е водещият специалист в света по ултразвуковото изследване на кожата, ми каза в Сантяго, че съм първият, който прави това изследване в Антарктика. Вероятно съм и първият, който по време на прегледа вижда през прозореца как кит изхвърля вода през дихалото си.
Благодаря на екипажите на НИК 421 „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Есперидес“, и на целия екип на базата, който, покрай всички учени с техните „-логии“, се занимава с науката „непрестанна хамалогия“ в различни нейни логистични направления. Поздрави и на всички нови приятели, които са толкова много, че цял месец не би ми стигнал да ги консултирам за кожните проблеми на близките им. [????]
Събрал съм впечатления за много разкази, затова като се завърна, приемам покани за вечеря (за двама възрастни с две деца), с включена алкохолна консумация (за двамата възрастни), в радиус до 10 км от вкъщи...
